.jpg)
3 КЛАС
ПЛАН
ЗА РАБОТА НА МЕТОДИЧЕСКО ОБЕДИНЕНИЕ – ІІІ КЛАС
при СОУ ”Петко Рачов Славейков”
за учебната 2011/2012 година
ЦЕЛИ:
· Оптимизиране на учебно-възпитателната работа и повишаване на нейната ефективност.
· Усъвършенстване организацията на учебния процес и методиката на преподаването.
· Усъвършенстване на уменията за работа в екип.
· Повишаване информираността и компетентността на учителите.
ЗАДАЧИ:
· Активиране, стимулиране и мотивиране на учениците за съзнателно и целенасочено учене.
· Усвояване на необходимия минимум знания и умения от учениците чрез използване на ефективни методи на преподаване.
· Осигуряване на условия за оптимално разгръщане на индивидуалния потенциал на учениците.
· Планиране на урочната работа чрез съобразяване на обема от знания с възрастовите и индивидуални особености на учениците.
· Усвояване и прилагане на иновационни педагогически практики.
· Приоритетно оценяване на уменията и компетентностите на учениците формирани в процеса на обучение.
· Формиране на знания и личностни умения на учениците за активно взаимодействие със социалната среда.
· Изграждане у учениците на умения за ефективно учене.
ДЕЙНОСТИ:
1. Запознаване на учителите с приоритетите в учебно-възпитателната работа през настоящата година.
Срок: септември
Отг. Директор
2. Подреждане, украсяване и опазване на класните стаи.
Срок: постоянен
Отг. Нач. учители
3. Приемане /издаване/ на безплатните учебници и приемане на единни изисквания за опазването им.
Срок: септември-май
Отг. Нач. учители
4. Споделяне на опит за изготвяне на програмите по ЗИП и СИП, тематичните планове.
Срок: септември.
Отг. Нач. учители
5. Обсъждане и набавяне на учебни помагала.
Срок: септември.
Отг. Нач. учители
6. Изготвяне и провеждане на тестове за входно равнище.
Срок: септември.
Отг. Нач. учители
7. Обсъждане и уеднаквяване на критериите за оценка.
Срок: октомври
Отг. Нач. учители
8. Споделяне на опит и обмяна на мнения с учителите - предметници, преподаващи в потока на ІІІ клас с цел осигуряване на единност в изискванията към обучението и дисциплината в клас.
Срок: септември
Отг. Нач. учители
9. Участие в подготовката и провеждането на празника на училището.
Срок: ноември
Отг. Нач. учители
10.Провеждане на консултации с напреднали и изоставащи ученици.
Срок: постоянен
Отг. Нач. учители
11. Използване на различни форми за приобщаване на родителите към училищните проблеми.
Срок: постоянен
Отг. Нач. Учители
12. Участие на учениците от ІІІ клас в олимпиади и състезания по учебни предмети.
Срок: по график
Отг. Нач. учители
14.Участие на учениците в обявените литературни и художествени конкурси.
Срок: по график
Отг. Нач. учители
15.Участие в подготовката и провеждането на училищни тържества и празници.
Срок: постоянен
Отг. Нач. учители
16. Обсъждане на материали, публикувани в специализирани издания и сайтове.
Срок: постоянен
Отг. Нач. учители
17. Избор и заявка на учебници за учебната 2012-2013 година.
Срок: март
Отг. Нач. Учители
19. Участие в турнири по футбол и народна топка.
Срок: април
Отг. Физкултурници, нач. учители
20.Установяване на срочно и годишно изходното равнище и обсъждане на резултатите.
Срок: януари - май
Отг. Нач. учители
21. Участие в квалификационни курсове по възможност.
Срок: юни
Отг. Нач. Учители
22. Организиране на беседи за здравето и БДП от специалисти.
Срок: април
Отг. Нач. Учители
23. Посещение на историческия музей.
Срок: април
Отг. Нач. Учители
24. Организиране и провеждане на екскурзия с учениците по случай завършване на учебната година.
Срок: май
Отг. Нач. Учители
25. Подготовка, организиране и провеждане на годишни утра.
Срок: май
Отг. Нач. Учители
26.УСВОЯВАНЕТО НА КНИЖОВНИЯ БЪЛГАРСКИ ЕЗИК ПОНАРЕДБА № 2
Срок: постоянен
Отг.: кл. ръководители
НАСТОЯЩИЯТ ПЛАН Е ИЗГОТВЕН ОТ ЧЛЕНОВЕТЕ НА МЕТОДИЧЕСКОТО ОБЕДИНЕНИЕ В СЪСТАВ:
ІІІ”а” - Ани Петкова
ІІІ”б” - Анета Визева
ІІІ”в” - Валентина Запрянова
ІІІ”г” - Димитрина Кабаиванова
ІІІ”д” - Весела Василева
ІІІ”е” - Екатерина Бакърджиев
ГРАФИК НА КОНСУЛТАЦИИТЕ
ЗА УЧЕНИЦИТЕ ОТ ІІІ КЛАС
ЗА УЧЕБНАТА 2011/2012 ГОДИНА
|
клас |
учител |
ден |
час |
място |
|
ІІІ”а” |
Ангелина Петкова |
сряда |
12`20 – 13`00 |
класна стая |
|
ІІІ”б” |
Анета Визева |
вторник |
12`20 – 13`00 |
класна стая |
|
ІІІ”в” |
Валентина Запрянова |
понеделник |
12`20 – 13`00 |
класна стая |
|
ІІІ”г” |
Димитрина Кабаиванова |
сряда |
12`20 – 13`00 |
класна стая |
|
ІІІ”д” |
Весела Василева |
петък |
12`20 – 13`00 |
класна стая |
|
ІІІ”е” |
Екатерина Бакърджиева |
понеделник |
12`20 – 13`00 |
класна стая |
|
АЕ |
Галина Димитрова |
петък |
12`20 – 13`00 |
стая 303 |
БЕЛ – ВХОДНО НИВО – РЕЗУЛТАТИ
Учениците успешно пишат под диктовка. Най-честите грешки при този вид упражнения са изпускане на някои букви, поради разсеяност или бързане. Учениците започват изречението с главна буква и го завършват с точка. Имената също записват с главна буква. Понякога грешат при обеззвучаване на звучни съгласни. Краснописът не е на нужното ниво.
Разпознават частите на речта – съществително име, прилагателно име и глагол, като си помагат със съответните въпроси. Има затруднение при откриване на прилагателното име, което се бърка със съществителното. При определяне на граматичните категории вид, род и число грешките са за това кои категории за кои части на речта се определят. Билингвите допускат грешки най-вече при определяне на рода на съществителните и прилагателни имена и при съгласуването им.
Греши се и при словоред на изречение от учениците, трудно владеещи български език.
Изучените видове изречения се разпознават, но се греши, когато се намират в смесен текст.
МАТЕМАТИКА – ВХОДНО НИВО – РЕЗУЛТАТИ
Проведената самостоятелна работа в началото на учебната година показа, че третокласниците могат да събират и изваждат без и със преминаване на десетицата числата до 100, като допусканите грешки са малко и поради разсеяност.
Повече се греши при табличното умножение и деление, което е позабравено и следва да се припомня основно.
Когато учениците решават числов израз с различни аритметични действия, изпитват трудности при липсата на скоби и дори си ги добавят сами – имат нужда от визуална опора.
При задачите за намиране на неизвестно събираемо голяма част от учениците предпочитат да използват механизма на „празното квадратче”, заучен още от първи клас.
Болшинството от третокласниците намират с лекота обиколката на квадрат, правоъгълник и триъгълник. Най-големи затруднения има при решаването на съставни текстове задачи.
ЧО, ЧП (ОКОЛЕН СВЯТ) – ВХОДНО НИВО – РЕЗУЛТАТИ
Учениците познават основни права и задължения на детето вкъщи и в училище, но не ги разделят.
Знаят много неофициални, официални, религиозни и националния празник. Познават и някои празници на различен от техния етнос.
Различават представителите на живата и нежива природа и могат да обосноват необходимостта от опазването на природата.
Могат да назовават различни представители на растителния и животинския свят, с какво те са полезни за хората и какви грижи трябва да се полагат за тяхното отглеждане.
Различават частите на човешкото тяло и грижата за здравето на човека.
Знаят за опасностите на пътя, природни бедствия и у дома и какво е безопасното поведение.
П Р О Г Р А М А
За усвояване на книжовния българския език
І. Анализ на степента на усвояване на книжовния български език :
Известна истина е, че умението да се използва книжовният език е ключова предпоставка за личностна и за социална изява на индивида. За учениците от начална степен използването на официалния език е цел и средство за обучаването им, но което е още по-важно - то е цел и средство за оценяването на тяхното речево поведение по всички основни предмети.
Обучението по български език и литература се съобразява със специфичните особености на книжовния български език. Книжовният език съществува в устна и писмена форма. Неговите правила са установени, затова книжовният език е по-консервативен и по-малко се променя. Книжовният език има и висок социален престиж: негови носители са образованите слоеве от населението.
Правилната употреба на български език включва владеене на езиковата
му система и използване на една или повече от езиковите му норми.
Основна цел на обучението по български език е усвояването на
книжовно-езиковата норма в устния и в писмения й вариант и развитие на
речево-комуникативните умения на учениците, т. е. на комуникативната им
компетентност. В популярен вид всичко това се обединява от понятието
“езикова култура”.
Постъпвайки в училище, децата владеят някой от устните варианти на
българския език и в различна степен, активно или пасивно, и
книжовно-езиковата норма. Затрудняват се децата билингви, чийто майчин език е различен от българския. Те са с ограничен речников запас от думи и това, че не умеят достатъчно да осмислят информация от текста. Това, което не владеят, е писмената
книжовно-езикова норма. Случаите, в които допускат грешки спрямо устната
книжовна реч, засягат отделни детайли, а не цялата езикова система.
Център на обучението в началната училищна степен е усвояването на
писмената и на устната форма на книжовния български език. Училището е
единственото място, където системно и последователно може да бъде усвоена
писмената книжовна реч и това определя значението му за обществото. Освен
ограмотяването, тук се включва и разбирането на чужд текст и съставянето на
свой текст.
В началното училище (I - IV клас) в обучението по български език
превесът на знанията пред уменията е заложен в учебните програми: часовете
за езиково обучение. Децата с небългарски майчин език, които пасивно
или активно владеят не книжовния, а някой друг вариант на българския език, се
нуждаят от специално обучение.
Типични отклонения от българските книжовни норми са употребата на паразитни и жаргонни думи. Не по- маловажно в случая е и диалектното влияние.
Често в разговорната и писмена реч се наблюдава употребата на неправилен словоред при съставяне на изречения , при текстосъздаване. Пропуски се наблюдават и при пунктуацията в началото, края и средата на изречението. Често срещани грешки се наблюдават при употребата на пълен и кратък член, при пренасянето на части от думата на нов ред. Учениците получават общи инструкции да не допускат повторения и да имат богат речник. Синонимната замяна в случая е недостатъчна. Поради недостатъчно владеене на българския език, децата билингви се затрудняват при съгласуване на съществителното и прилагателното име по род и число; неправилна и неточна употреба на местоименията. При създаване на писмен текст се наблюдава слято писане на думи; чести повторения. При усвояване на езиковите категории, се наблюдават пропуски при обеззвучаване на съгласните в средна и в края на думата, при редукцията на гласните. Често и неоснователно се заменя и изпускат „ ъ” в думите, заменя се „й” с „и” при писане на специфични думи; изпускат се при писане струпани съгласни. Често наблюдавани грешки са тези при определяне състава на думата, при употреба на числителните имена, при определяне време на глагола. Пропуски се наблюдават при прилагане на правописните особености при съществителните имена с двойно „тт” при прилагателните с двойно „нн” при членуване на числителните бройни. Наблюдава се състоянието при което изучаваните правописни и граматични и правила са усвоени, а когато трябва да се приложат, се наблюдават пропуски и грешки от страна на учениците. Известни затруднения се наблюдават и при социокултурни компетентности - разказват и описват трудно, затрудняват се при отговор на въпроси, понякога неуместно се използват езикови средства, характерни за ситуацията на общуване съобразно участниците в нея, темата, целта и условията. В речта си използват в недостатъчен обем от синтактичните ресурси на езика: служи си неправилно с различни по цел на изказване и по състав изречения; Наблюдава се у децата невладеещи български език трудност при създаване съчинение по преживяване и по въображение, при създаване на текст, в който се предава съдържанието на чужд повествователен текст. Трудно се владеят формулите на речевия етикет при общуване на публично място.
Обучението по български език в начален етап е насочено към овладяване на социокултурни и езикови компетентности, предпоставка за активно владеене на книжовния български език като средство за общуване. То има подчертано изявена практическа насоченост и се реализира чрез активното участие в разнообразни по цел и алгоритми на изпълнение образователни задачи. Разширяват се възможностите за по-висока степен на самостоятелност, за избор и неговото обосноваване, за анализ на наблюдавани езикови явления, за сравняване и обобщаване на овладени знания и умения.
В заключение можем да кажем, че е необходимо спазване на книжовно-езиковите норми в учебните часове по всички учебни предмети, в които обучението се осъществява на български език; спазване на книжовно-езиковите норми при общуването на учителите с децата и учениците в училищата, в детските градини и в обслужващите звена, както и извън тях.
Очертаните проблеми при обучението по български език не могат да бъдат решени не само чрез увеличаване на броя на часовете. Основна промяна трябва да претърпи стратегията на обучението в концептуално отношение. Учебните програми за цялото средно образование могат да се подчинят на единна и последователно преследвана цел: целенасочена работа върху подобряване на стратегическите и дискурсивните умения на учениците чрез конкретни, последователни стъпки. Важна особеност на комуникативния подход е промяната на ролите на учителя и ученика в класната стая. Учителят става помощник в дейността на ученика, който е главното действащо лице.
ІІ. Цели
Обучението по български език и литература 1-4 клас цели учениците да затвърдят уменията си за общуване на български език, като условие за успешно и в определена степен самостоятелно и вариативно използване на книжовния вариант в речевата практика чрез:
• усъвършенстване на уменията да четат на глас и наум с разбиране, като възпроизвеждат и подбират информация от прочетеното във връзка с въпроси и лично мнение;
• затвърдяване на уменията за правилно конструиране на граматични форми на
изучаваните езикови явления в съответствие с правоговорни, правописни и
пунктуационни норми и за тяхната употреба в речта;
• усъвършенстване на уменията за възприемане и осмисляне на образно-
емоционалното съдържание на литературни и фолклорни текстове, на основни
техни художествени елементи и за споделяне на емоционално-оценъчно отношение към тях;
• затвърдяване и усъвършенстване на уменията за подготовка и създаване на
различни по вид и комуникативна цел текстове ( преразкази и съчинения);
• усъвършенстване на уменията за учене – за по-самостоятелно организиране,
изпълнение и самопроверка на езикови и речеви учебни задачи.
• усъвършенстване на уменията на учениците да четат правилно, съзнателно и
изразително, да пишат грамотно и четливо;
• задълбочаване и обогатяване на знанията за строежа на езика, за езиковите и
речевите единици, за някои правоговорни, правописни, пунктуационни и граматически норми;
• усъвършенстване на уменията на учениците за възприемане и осмисляне на
художествен текст, за интерпретацията му с помощта на учителя при изучаване на
достъпни за възрастта литературни произведения; за самостоятелно четене на
художествени и научнопопулярни текстове и споделяне на впечатления от прочетеното;
• усъвършенстване на комуникативно – речевите умения за ориентация в
комуникативната ситуация, за съобразяване с комуникативната цел и за адекватен
избор на изразни средства за нейното реализиране; за конструиране на текст; за
създаване на собствен текст по словесна или визуална опора;
• развитие на устната и писмената реч, мисленето, паметта, въображението,
познавателните интереси и творческите способности на третокласниците;
• формиране на отношение на толерантност и уважение към културната различност
и мултиетничността, приобщаване към общочовешките ценности и изграждане на ясно съзнание за национална идентичност.
ІІІ. Задачи
Учениците от начален етап да разширяват знанията си за българския език като средство за общуване и уменията за неговата употреба в различни комуникативни ситуации. Да се задълбочават обобщените представи за езиковата система на българския език, за правила и норми, задължителни при използване в речевата практика на книжовния български език, за варианти на езиков
изказ, които представят богатите възможности на езика за общуване.
Езиковата компетентност е предпоставка за овладяване на комплекс от комуникативни умения за създаване и реализиране в речевата практика на различни по комуникативна цел и по вид текстове.
Общуването с художествени произведения, представящи най-интересното от
класическата българска и чужда литература за деца, се ориентира към обогатяване на
представите за образно-емоционалното съдържание на литературната творба чрез
опознаване на основни художествени елементи на литературния и фолклорния текст.
Д а се обогатят представите на учениците за човека, за неговото поведение и неговите преживявания и взаимоотношения с другите.
Обучението да има подчертано изявена практическа насоченост и се реализира чрез активното участие на учениците в разнообразни по цел и алгоритми на изпълнение образователните задачи. Разширяват се възможностите за по-висока степен на самостоятелност, за избор и неговото обосноваване, за анализ на наблюдавани езикови явления, за сравняване и обобщаване на овладени знания и умения.
Д се спазване на книжовно-езиковите норми в учебните часове по всички учебни предмети, в които обучението се осъществява на български език; спазване на книжовно-езиковите норми при общуването на учителите с децата и учениците в училищата, в обслужващите звена, както и извън тях.
Овладяването и прилагането на книжовно-езиковите норми от учениците е обект на проверка и оценка от учителя в часовете по български език и литература в съответствие с изискванията на държавното образователно изискване за учебно съдържание, държавното образователно изискване за системата за оценяване и учебната програма за съответния клас.
ІV. Дейности
Пълноценно оползотворяване на възможностите за допълнителна работа в часовете за консултации и ДЧК.
Създаване от учениците на „Моят правописен речник”.
Участие с публикации в училищния вестник” Упко- младши”.
Създаване на електронни тестове.
Създаване на електронни презентации по теми.
Ползване на собствени сайтове на класове.
Ползване на система от тренировъчни упражнения.
Обмен на добри учителски практики.
Посещение на библиотеки.
Посещение на театри, мюзикъли и др.
Изложби на ученически постижения.
Участие в състезанията на СБНУ, олимпиади и конкурси.
Участие в литературни конкурси за стихотворения, гатанки, приказки, разказ, есе, съчинения и др.
Среща с поети и писатели.
Драматизиране на достъпни литературни произведения.
Включване на родители в училищни мероприятия.
Изработване на табла с правописни особености в класните стаи.
Дискусии на тема „ Книгата- прозорец към света”.
Продължаване на инициативата „Голямото четене”.
VІ. Очаквани резултати :
А. Правоговорни знания и умения
- владее предвидените в учебните програми правоговорни изисквания;
- определя мястото на звука и неговата промяна при изговор в думата ( звукова промяна)
- правилно изговаря звучни и беззвучни, твърди и меки съгласни според изискванията на книжовната норма;
- правилно изговаря съществителни, прилагателни имена, глаголи, наречия и числителни имена според изискванията на книжовната норма;
- изговаря думите с правилно ударение;
- интонационно правилно и с необходимите паузи изговаря видове изречения
по цел на общуване и по състав.
Б. Правописни знания и умения
- владее предвидените в учебните програми правописни изисквания;
- пише правилно неударени гласни в думата;
- пише правилно звучни и беззвучни съгласни в думите;
- пише правилно твърди и меки съгласни ( я, ю, ьо);
- пише правилно думи със струпани съгласни;
- пише правилно видове изречения по цел на общуване;
- пише правилно частиците НЕ, ЛИ;
- пише според изискванията степенувани прилагателни имена и наречия;
- пише правилно видове изречения по цел на общуване;
- пише правилно В или ВЪВ, С или СЪС;
- пише правилно свой текст.
В. Фонетични знания и умения
- разпознава разлики в изговора и писането на гласни звукове;
- определя звукови промени в изговора и писането на съгласни звукове;
- определя звукови промени в изговора и писането на съществителни, прилагателни, числителни имена, глаголи и наречия;
- разбира връзката между звук и буква, характерна за българския език.
Г. Морфологични знания и умения
- образува правилно граматични форми на съществителни, прилагателни имена и глаголи;
- променя прилагателните имена по род и число;
- членува правилно съществителни, прилагателни имена и числителни имена;
- образува правилно граматични форми за род на прилагателни имена;
- конструира правилно граматични форми за число на съществителни, прилагателни и глаголи;
- променя глаголите по лице, число и време;
- съгласува правилно съществителни и прилагателни имена, глаголи и лични местоимения.
Д. Лексикално-стилистични знания и умения
- съчетава правилно по смисъл думите в изречения;
- може да замества в изречение близки по значение думи;
- употребява ясно думите според лексикалното им значение в изречение и текст;
- употребява целесъобразно думи с пряко и преносно значение според
комуникативната цел в изречения и текст;
- употребява ясни по смисъл прости и сложни изречения, видове изречения по цел на общуване.
Е. Синтактични знания и умения
- конструира правилно съобщителни, въпросителни, възклицателни и
подбудителни изречения в различни словоредни варианти;
- конструира ясни и завършени по смисъл сложни изречения.
VІІ. Критерии за овладяване на езика в ІІІ клас :
- владее предвидените в учебните програми правоговорни изисквания;
- владее предвидените в учебните програми правописни изисквания;
- разпознава разлики в изговора и писането на звуковете;
- образува правилно граматични форми на съществителни, прилагателни имена и глаголи;
- съгласува прилагателните и съществителните имена по род и число;
- съчетава правилно по смисъл думите в изречения;
- може да замества в изречение близки по значение думи;
- конструира правилно съобщителни, въпросителни, възклицателни и подбудителни изречения.